Man Next Door

До близки и далечни хора 



November 9, 2009

Subject: С най-хубави пожелания

Тези дни ще прочетете много неща, свързани с последните 20 години. 1989-2009. Повече, отколкото сте чули за цялото това време. Има ли смисъл да ги четете, след като днес можем просто да се огледаме и да видим докъде са ни отвели?


Има. Защото ще се убедите, че промяната все още предстои. Това беше само загряване преди истинския мач. Беше период, в който думата “няма” властваше, а думата “има” я нямаше през повечето време. Период, който няма да намерите в учебниците. Несъществуваща история. Пиянството на един народ.

 

А сега предстои нещо наистина важно. Не просто хубави пътища, добри училища, чисти управляващи, конструктивна опозиция, високи заплати, справедливи магистрати и всякакви неща, които никога не са напълно постижими.

 

Предстои да погледнем малко по-нагоре от тротоара и да усетим, че сме част от нещо по-голямо.

 

Засега се дърпаме. Съпротивляваме се. Не искаме да излезем на светло след толкова години на тъмно. Страх ни е, че няма да се справим. Мързи ни. По-добре да се скрием зад проблемните Балкани, зад лошата Турция, зад лошата Русия. Зад корупция, престъпност, мръсотия и простотия. Зад тежките проблеми, уникални само за България.

 

България - най-ужасното място за живеене в света.

 

Стига глупости.

 

Номерът няма да мине. Информацията за всичко е навсякъде. Няма къде да се скрием. Вече сме на светло. И трябва да решим какво правим.

 

Бях на 7. Сега на 27. Ти си на 21, 46, 39, 62, 17. Няма голямо значение. Особено, ако утре,  на 10-ти ноември се обърнеш назад за последно.

 

Идва ново 20. Старото си отива, независимо дали искаш, или не. Вече си на пистата и състезанието започва след малко. И този път няма да ти спуснат инструкции отгоре или да ти дават аванта.

 

Съжалявам. Или поздравления.

 

Избери си сам.

Loading mentions Retweet

Comments [1]

October 26, 2009

Subject: Нека отговорят

Уважаеми господин Петров,

Водите едно от най-гледаните предавания в българския ефир - "Нека говорят", за което искрено Ви поздравявам. Аз лично не го гледам често, но и почти не гледам българска телевизия. 

Но преди няколко дни, докато превключвах каналите и хванах рекламната пауза между новините и времето по bTV, успяхте да ми направите впечатление. Всъщност, вниманието ми беше привлечено от песента на Dead Can Dance "The Host of Seraphim" и няколко кадъра, които ми се сториха доста познати. Кадрите бяха от филма "Baraka" и за момент си помислих, че ще го дават по българска телевизия. И даже го рекламират в праймтайма!

След кадрите се появи Ваша черно-бяла снимка и анонс на "Нека говорят".

Ясно. Реклама. Няма проблем. 

Стига, разбира се, да не нарушавате авторските права на филма и музиката от него.

Искрено се надявам да е така. И все пак бих искал да получа отговор. Съвсем кратък - "да" или "не" ще свърши работа.

Благодаря,

Георги Камов

Loading mentions Retweet

Comments [0]

October 19, 2009

Subject: Гледай малко по-напред

Инвестиции в какво ще помогнат за по-бързото преодоляване на кризата?

Когато говоря за инвестиции, имат предвид най-вече тези в образование, технологии, инфраструктура, изобщо в сектори, които ще дадат плодове в бъдеще. Те повишават качеството на живот сега и производителността впоследствие. Огромни части от света се нуждаят от точно такива инвестиции, за да се развиват. Знанието е това, което често разграничава развити и развиващи се страни, не просто липсата на ресурси и финанси.

Цитатът е от интервю на Джоузеф Стиглиц за Дневник. Засяга ни пряко, както и да го тълкуваме.

Loading mentions Retweet

Comments [0]

October 15, 2009

Subject: Желаното глобално затопляне

Днес е Blog Action Day. Темата е промените в климата, но в случая ще използвам по-неправилното "глобално затопляне". Защото не можем да се преборим с глобалното затопляне на климата, без да насърчим друго затопляне.

Глобалното затопляне на отношенията между хора и държави. Между тези, които са използвали въглища в продължение на едно столетие и тези, които искат да продължат да ги използват, защото е евтино и изгодно. Между българите, които смятат, че това не е техен проблем и жителите на Малдивите, които са на 1 метър надморска височина и провеждат заседания на правителството под вода, за да привлекат внимание. Между тези, които опитват да изхвърлят отпадъците разделно и тези, които пречат на построяването на заводи за рециклирането им. Между тези, които мърморят на студа в средата на октомври и тези, които се питат защо е дошъл толкова рано. Между тези, които знаят, че в Копенхаген през декември ще се опитаме да договорим нов климатичен протокол.... и тези, които не знаят.

Няма толкова голямо значение дали глобалното затопляне е причинено от човека или не. Даже няма толкова голямо значение дали съществува глобално затопляне или не. Важното е дали ще затопли отношенията между всички нас или ще ги охлади още повече. Дали сближава или отдалечава. Дали те кара да признаеш, че има неща, които пресичат границите и не могат да бъдат решени в техните рамки. Или те кара да се убедиш, че някой отново иска да разпали световна конспирация.

Ти прецени. Но по-добре си приготви по-топли дрехи, крем за слънце с по-висок фактор или добър чифт гумени ботуши. За всеки случай.

Loading mentions Retweet

Comments [2]

October 13, 2009

Subject: Лицето

Когато хората говорят помежду си, най-често се гледат в лицето. Разбира се, красивото лице не може да замести всичко. Но определено създава първото впечатление.

Какво е лицето на България? Как изглежда тя в момента, в който кацнеш на летище София, преминеш границата с Гърция, влезеш в София от запад, пристигнеш с кораб по море в Бургас и Варна или по Дунава в Русе?

А какво става по-нататък, след като минат 10 минути от престоя ти? 10 часа? 10 дни?

Малкото красиви сгради са или откраднати от други проекти за други градове, или са загрозени от добавени по-късно климатици, защото проектантът и дизайнерът не са им намерили място по-рано. Вижте дизайна на станциите на нашето метро и ще се убедите, че за нас е важно нещото да е ново - няма значение как изглежда.

Това, което се вижда навън, е отражение на това, което се крие отвътре. Всички се чувстваме донякъде счупени, замърсени, изтъркани, независимо дали имаме нова фасада или ново лице. Защото сме спестили от боята.

Дизайнът ще спаси България. Той ще е най-верният сигнал, че сме показали новото си, истински променено и неподправено лице.

Loading mentions Retweet

Comments [0]

September 15, 2009

Subject: За децата

Ето какво каза американският президент по случай откриването на учебната година в САЩ.

Ето какво каза българският премиер и какво каза българският президент по случай откриването на учебната година в България.

За съжаление, последните двама говореха на всички други, но не и на децата. Жалко. Това трябваше да бъде техния ден, на децата. Не на възрастните. Нямаше нужда да се говори за преход, за инвестиции, за кризи, за министри на образованието и кандидат-кметове.

На 8 септември някои честваха Международния ден на грамотността. На 15 септември българските политици и медии се занимаваха със себе си и с 3-те хиляди първокласници по-малко в сравнение с миналата година. Вместо да обърнат внимание на тези 60 хиляди първокласници и всички други ученици, които изживяха своя първи учебен ден. Само като си помисля какво ги чака по-нататък, можеше поне на този ден да им кажем, че вярваме в тях.

Loading mentions Retweet

Comments [0]

September 11, 2009

Subject: Не

Не ни харесват пътищата. Не успяхме да се класираме за световното. Борисов и Първанов не се обичат. Не сме конкурентноспособни според Световната банка. Повечето фирми не смятат клиентите си за важни. Не ни пука особено за промените в климата. Не правим толкова компоти, колкото преди. Новите станции на метрото не са красиви. Не мислим по-дългосрочно от следващия месец. Не знаем какво точно е Европейски съюз, въпреки че от две години сме част от него. Още не се вижда даже средата на финансовата криза. Не усвояваме фондовете на ЕС. Не се усмихваме, даже когато времето е хубаво. Не си спомняме какво се случи с децата от Индиго. Вече доста време не можем да построим магистрала. Не ни стигнаха 20 години преход. Не правим добър дизайн на продуктите си. Не можем. Не искаме. Не ни интересува. Не ни занимавай.

Не знам дали усещаш, но така не става.

Loading mentions Retweet

Comments [0]

August 14, 2009

Subject: С лице към нас

Добър ден!

10 минути през август са повече, отколкото през септември. Затова, ако ги имаш, гледай това.

Ако все пак не ти се гледа, с две думи става въпрос за следното. 11-годишния Деймън Уивър взима интервю на Барак Обама, като го пита за планираните реформи в образованието в САЩ и за някои други неща. Ех, пак Обама, нали - всички го хвалят за брилянтния PR, за кампанията, за визията и т.н. 

Тук обаче става въпрос за друго - затова дали човек, който заема толкова важна публична позиция, е способен да се обърне с лице към хората. И не, тук не става въпрос за това колко детски градини е открил, а дали може да предаде идеите си на максимално голям брой хора така, че да стигнат до тях максимално успешно. Дали може да ги накара да се чувстват като основна част от това, което иска да постигне.

"Елате с мен - трябвате ми, защото имаме да свършим толкова много важни неща. И трябва да ги свършим заедно. Със сигурност имате добри идеи - искам да ги чуя от вас и искам да ми помогнете да ги реализираме."

Това са изреченията, което ще променят България. Особено, ако бъдат казани на когото трябва, от когото трябва.

Тепърва предстои да ги чуем.

Чао и до следващия път.

Loading mentions Retweet

Comments [0]

August 10, 2009

Subject: Какво остана да учим

Как си? Аз съм добре, всичко е ОК. И аз като теб  се опитвам поне през август да се откъсна малко от ежедневния си ритъм.

Но след август идва септември. И по-точно, 15 септември. Първият учебен ден, който се превръща във все по-тъжна дата. Момичета и момчета влизат в сградите, където би трябвало да прекарват поне половината от деня си през следващите 12 години. И след това, ако решат да останат в България, още няколко години в сградите на българските университети. 

Нищо не е толкова старо, застояло, консервативно, неподвижно и неподатливо на промяна, както училищата и университетите. Чакай, всъщност греша - някои от тях ги ремонтираха. Но даже и ремонтирани, те не предлагат много, за да те задържат по-дълго - само чинове за чупене, стени за рисуване, тоалетни за пушене и учители за майтапене.

И какво излиза - влизаш в живота (нали така му казваха едно време на даскалото) и първите две неща, които научаваш, са:
1. Всичко ми е позволено - преди малко метнахме чин от прозореца. Яко.
2. Тук е пълна скука. Нищо, че всичко ми е позволено.

Училищата и университетите не са адекватни на живота около тях. Влизаш в тях и се пренасяш назад във времето. Едно време се радвахме, че имаме стая с компютри. Сега такава стая няма никакъв смисъл. Но ако има компютър във всяка стая, и на него се пускат анимации, филми и презентации, които всъщност са домашните на самите деца, тогава вече има смисъл. За какво да слушам поостарялата и вече недочуваща учителка по физика, която ми обяснява за движението на планетите, като мога да отида на поне 10 сайта и да гледам 15-минутно видео, което ще ми го обясни много по-ясно?

В днешно време най-доброто, което училищата и университетите могат да дават на хората, е контекст. Да навързват нещата. Да ти дават общата картина. И да те насочват къде да намериш това, което те интересува. В това огромно море от информация, те трябва да отсяват важните неща. И точно ТЕ трябва да се нагодят към децата, учениците, студентите, докторантите. А не обратното.

Раницата, пълна с учебници, е отживелица. Тебеширът, дъската, междучасията, отсъствията, компютърните стаи - също. Ако имаш две минути, прочети тази статия в New York Times и си помисли защо в България толкова много деца с раници се разхождат по улиците и киснат в кафетата по време на час. 

Ако училищата и университетите продължават да прашасват, просто ще потънем. И никакви магистрали, фондове, борби с корупцията и големи фрази няма да помогнат. Защото един ден децата излизат от училище. Студентите излизат от университетите. А за това, какво ще правят след това, най-добре питай Ан.

Отивам да си отворя бира и да гледам седми епизод от поредицата на The History Channel за вселената. Така е, като даскалката по физика я нямаше целия втори срок в десети клас...

Loading mentions Retweet

Comments [9]

August 7, 2009

Subject: Нещо не е наред

Здрасти,

Сигурно има и по-приятни неща, които можех да направя в петък в 10 без нещо, но това някак си ми се струва важно. И даже и да ти се стори като оплакване, не е. 

Тези дни си мислех, че България изглежда като старата мома на Европейския съюз - седи някъде отстрани, вечно намръщена и недоволна, постоянно се занимава със себе си, нон-стоп прави гафове, но винаги е готова да даде акъл по всички въпроси. Всъщност, как изглеждаме отвън няма толкова голямо значение. Важното е какво става вътре. А вътре в България не се случва нищо интересно. Просто защото сме демоде, out of fashion, сезон 1982-83 г. Безнадеждно остарели, защото няма кой да ни върне в играта. 

Това е мой и твой проблем, не на правителството. Правителството и държавата ще продължат да работят, няма страшно. Но докато другите създават и променят правилата, ние с теб се правим, че не ни интересува. Докато един ден не започнем да играем по правила, създадени от някой друг. 

Иронията е, че преди две години получихме достъп до най-важния клуб в района. Голям шанс, а - най-после България получи това, което е заслужавала. Най-после България ще може да "слуша Брюксел" така, както едно време слушаше Москва. Кофти образование, слабо здравеопазване, прашасала администрация, петокласни пътища - направо ни писна да повтаряме едни и същи проблеми, ей! Няма ли кой да ни ги реши най-после?

Помисли си какво сме направили за 20 години след промените, които май не се оказаха толкова спонтанни. Тогава поне цял свят говореше за нас, защото минахме към добрите. А през следващите 20? Пак ли ще се занимаваме с глупости, както сега? Говори се, някъде там, че в момента е някаква преломна епоха, финансова криза, иновативност, промени в климата, технологии, такива неща. Но ние пак измисляме гениални начини да се скатаем в отсрещния ъгъл. Искаме просто да ни оставят на мира. Само от време на време идва нова пратка управляващи, които хич не се и опитват да ни питат каква България искаме. Защото знаят много по-добре от нас и могат много повече от нас.

Наговорих ти всички тези неща, за да мога да изкарам петъка, съботата и неделята малко по-спокойно. А от понеделник пак започвам опити да внеса ред в собствения си живот. И си мисля, че това може би ще е достатъчно, за да вкарам поне малко ред в мястото, в което живея.

Ей, честно ти казвам - не искам да живея в нормална държава-членка на Балканите. Искам да живея в страхотна държава-членка на Европейския съюз.

Поздрави и лек ден.

Loading mentions Retweet

Comments [2]