Subject: С най-хубави пожелания
Тези дни ще прочетете много неща, свързани с последните 20 години. 1989-2009. Повече, отколкото сте чули за цялото това време. Има ли смисъл да ги четете, след като днес можем просто да се огледаме и да видим докъде са ни отвели? Има. Защото ще се убедите, че промяната все още предстои. Това беше само загряване преди истинския мач. Беше период, в който думата “няма” властваше, а думата “има” я нямаше през повечето време. Период, който няма да намерите в учебниците. Несъществуваща история. Пиянството на един народ. А сега предстои нещо наистина важно. Не просто хубави пътища, добри училища, чисти управляващи, конструктивна опозиция, високи заплати, справедливи магистрати и всякакви неща, които никога не са напълно постижими. Предстои да погледнем малко по-нагоре от тротоара и да усетим, че сме част от нещо по-голямо. Засега се дърпаме. Съпротивляваме се. Не искаме да излезем на светло след толкова години на тъмно. Страх ни е, че няма да се справим. Мързи ни. По-добре да се скрием зад проблемните Балкани, зад лошата Турция, зад лошата Русия. Зад корупция, престъпност, мръсотия и простотия. Зад тежките проблеми, уникални само за България. България - най-ужасното място за живеене в света. Стига глупости. Номерът няма да мине. Информацията за всичко е навсякъде. Няма къде да се скрием. Вече сме на светло. И трябва да решим какво правим. Бях на 7. Сега на 27. Ти си на 21, 46, 39, 62, 17. Няма голямо значение. Особено, ако утре, на 10-ти ноември се обърнеш назад за последно. Идва ново 20. Старото си отива, независимо дали искаш, или не. Вече си на пистата и състезанието започва след малко. И този път няма да ти спуснат инструкции отгоре или да ти дават аванта. Съжалявам. Или поздравления. Избери си сам.
Comments [1]