Във всеки от нас дреме по едно малко лъвче, което чака да бъде събудено. Мързеливо, със сънени очи и неукрепнали мускули, то чака своя момент. Моментът на скока. Моментът, когато нищо вече няма да е същото.
Понякога, от малкото лъвче става Левски. Но толкова голям скок отдавна не сме виждали.
Само сме чели за него в учебниците.
Защото Левски е надскочил себе си. Ежедневието си. Проблемите си. Всичко, което го е дърпало по-далеч от целта.
Но това, че Левски е в учебника, не помага на днешните лъвчета да излязат от своята дрямка.
А животът има смисъл само тогава, когато те скачат.
Иначе просто оставаме олющен и западнал зоопарк в края на града.
